Как двама души, които всъщност търсят близост, могат постепенно да се окажат от двете страни на една и съща дистанция
„Защо не можеш просто да говориш с мен?“
„Защото каквото и да кажа, пак няма да е правилно.“
„Винаги правиш така – затваряш се и ме оставяш сама.“
„А ти никога не спираш.“
Този разговор може да звучи по различен начин във всяка двойка, но структурата му често е сходна. Единият партньор търси разговор, отговор, промяна или повече близост. Другият замълчава, отдръпва се, сменя темата, напуска стаята или просто престава да участва.
Колкото повече единият настоява, толкова повече другият се отдалечава.
А колкото повече другият се отдалечава, толкова по-силно първият настоява.
Така постепенно се оформя един от най-разпознаваемите партньорски цикли – преследване и отдръпване.
В научната литература сходният модел е познат като demand–withdraw: единият партньор настоява за обсъждане или промяна, докато другият избягва, прекратява или се оттегля от взаимодействието. Изследванията показват нещо особено важно от системна гледна точка: поведението на единия и поведението на другия взаимно се подклаждат. (PubMed)
Двама души – две различни стратегии
Отстрани лесно можем да решим кой е „проблемът“.
Преследващият изглежда прекалено критичен, настоятелен или емоционален.
Отдръпващият се изглежда студен, безразличен или незаинтересован.
Но ако останем само на нивото на видимото поведение, пропускаме важна част от историята.
В Емоционално фокусираната терапия за двойки (EFT), свързана с работата на Сю Джонсън и Лес Грийнбърг, фокусът се измества от въпроса „Кой от двамата прави нещо погрешно?“ към въпроса „Какво се случва между тях?“
EFT разглежда едновременно емоционалното преживяване на партньорите и повтарящия се модел на взаимодействие, като поставя отношенията в контекста на потребността от сигурна емоционална свързаност. (PubMed)
Така зад преследването понякога започваме да чуваме не само:
„Говори с мен!“
а и:
„Имам нужда да знам, че все още мога да стигна до теб.“
А зад отдръпването – не само:
„Остави ме на мира.“
а понякога:
„Не знам как да остана в този разговор, без да се почувствам неадекватен, обвинен или безсилен.“
Това не означава, че всяко настояване или всяко отдръпване има една и съща причина. Означава, че поведението има смисъл в контекста на отношенията и преживяването на конкретния човек.
Как започва цикълът?
Представете си, че единият партньор усеща другия като по-отдалечен.
Може да попита:
„Какво ти има?“
Не получава отговора, който очаква.
Пита отново.
После:
„Защо никога не искаш да говориш с мен?“
Другият вече чува не толкова покана за близост, колкото критика.
Започва да се защитава:
„Нищо ми няма.“
„Просто съм изморен.“
„Не ми се говори сега.“
За първия това е още едно доказателство, че партньорът се отдалечава.
Следва:
„Ето, пак правиш същото!“
И отговорът:
„Защото с теб не може да се говори!“
В този момент двамата вече не реагират само на първоначалния проблем. Те реагират един на друг.
Точно тази взаимност е съществена. Изследванията върху demand–withdraw взаимодействията показват, че когато изискващото/настояващото поведение на единия се увеличава, отдръпването на другия също може да се увеличи – и обратно. (PubMed)
С други думи:
Аз те преследвам, защото усещам, че се отдалечаваш.
Ти се отдалечаваш, защото усещаш, че те преследвам.
И двамата могат да бъдат убедени, че просто реагират на другия.
И двамата са прави – и точно затова цикълът е толкова устойчив.
Преследването често е опит да възстановим връзката
Преследващият партньор обикновено е по-видим.
Той задава въпроси, настоява да се говори, повдига отново нерешените теми, протестира, критикува.
Понякога казва:
„На теб просто не ти пука.“
Но под обвинението може да има съвсем друго преживяване:
„Не усещам, че съм важен за теб.“
„Не знам дали все още сме близки.“
„Страх ме е, че те губя.“
„Имам нужда да усетя, че сме заедно в това.“
Когато тази потребност не може да бъде изразена директно, тя понякога се появява като протест.
Парадоксът е, че колкото по-остър става протестът, толкова по-трудно е другият да чуе потребността зад него.
Вместо „Имам нужда от теб“, той чува:
„Не си достатъчно добър.“
А отдръпването невинаги означава безразличие
Мълчанието лесно се преживява като липса на чувства.
Но човек може да се отдръпва именно защото преживява твърде много.
Напрежение.
Страх от конфликт.
Безсилие.
Срам.
Усещане, че каквото и да каже, ще влоши ситуацията.
Тогава прекратяването на разговора може да бъде опит човек да намали напрежението или да предотврати нов конфликт.
Проблемът е, че партньорът от другата страна рядко го преживява по този начин.
Той вижда мълчанието и го превежда като:
„Не ме интересуваш.“
И преследването става още по-силно.
Изследванията действително свързват demand–withdraw моделите с по-ниска удовлетвореност от отношенията, а продължителни изследвания намират връзка между отдръпващото поведение и последващо влошаване на възприеманото качество и стабилност на връзката. (PubMed)
Не е задължително жената да преследва, а мъжът да се отдръпва
Това е важно уточнение.
В някои ранни изследвания при хетеросексуални двойки по-често е наблюдаван моделът жена-настоява/мъж-се-отдръпва. Но последващите изследвания показват, че картината е по-сложна.
Кой ще заеме коя позиция зависи и от темата, кой желае промяната и конкретната динамика на двойката. Моделът е наблюдаван и при еднополови двойки, а партньорите могат да сменят позициите си при различни конфликти. (PubMed)
Затова по-полезно е да мислим не:
„Жените преследват, мъжете бягат.“
а:
„Как се организира нашата двойка, когато връзката между нас се почувства застрашена?“
Понякога ролите се сменят
Един човек може да преследва по отношение на емоционалната близост:
„Защо никога не говориш за чувствата си?“
и да се отдръпва по отношение на сексуалността:
„Не искам пак да обсъждаме това.“
Другият може да прави точно обратното.
Изследване на конфликти около сексуалността например също установява demand–withdraw взаимодействия, като по-силно изразеният модел е свързан с по-ниска партньорска и сексуална удовлетвореност и повече сексуален дистрес. (PubMed)
Следователно „преследващ“ и „отдръпващ се“ не е необходимо да се превръщат в етикети за личността.
Това са позиции в определено взаимодействие.
Кога цикълът започва да става проблем?
Не всяко отдръпване е проблем.
Понякога човек действително има нужда от време, за да се успокои и да може да продължи разговора.
Не всяко настояване също е проблем. Да поискаме разговор, промяна или повече близост е естествена част от отношенията.
Трудността започва, когато реакциите станат толкова предвидими, че сякаш двойката вече няма друг начин да бъде в конфликт.
Единият знае предварително:
„Той пак ще се затвори.“
Другият:
„Тя пак ще започне.“
И постепенно партньорите престават да виждат човека пред себе си и започват да очакват познатата реакция.
Тогава дори малък повод може да активира целия цикъл.
Какво прави терапията с този модел?
Първата задача не е просто преследващият да „спре да настоява“, а отдръпващият се да бъде научен да „говори повече“.
Ако работим единствено на това ниво, лесно можем отново да стигнем до идеята, че единият или другият трябва да бъде поправен.
От системна и EFT перспектива по-същественият въпрос е:
Какво се случва с всеки от вас в момента, в който започва този танц?
Постепенно двойката започва да разпознава цикъла още когато той се появява:
„Когато замълчиш, аз се уплашвам, че губя връзката с теб, и започвам да настоявам.“
„А когато започнеш да настояваш, аз чувам колко съм те разочаровал и се затварям, защото не знам какво да направя.“
Това е различен разговор.
В него партньорите вече не стоят един срещу друг като проблеми, които трябва да бъдат решени.
Те започват да застават един до друг срещу модела, който ги разделя.
EFT именно върху това поставя силен акцент – разпознаване и промяна на негативните взаимодействия, достъп до по-първичните емоционални преживявания и изграждане на по-сигурна свързаност между партньорите. (PubMed)
Какво могат да забележат партньорите сами?
Понякога първата промяна започва не с различно поведение, а с различно разбиране.
Следващия път, когато разпознаете този цикъл, може да бъде полезно да се запитате:
Какво се случи точно преди да започнем?
Какво направих аз?
Как реагира партньорът ми?
Как неговата реакция промени моята?
Какво се опитвах да получа или да предпазя в този момент?
И може би най-трудният въпрос:
Какво бих казал, ако вместо защитата си успея да кажа какво всъщност преживявам?
Целта не е да открием кой е започнал.
При цикъла няма истинско начало.
Има кръг.
А кръгът може да започне да се променя от повече от едно място.
Когато проблемът вече не е „ти“, а това, което се случва между нас
Един от важните моменти в терапията на двойки настъпва, когато партньорите започнат да казват:
не „Ето, пак го правиш“,
а „Ето, пак попаднахме там.“
Разликата изглежда малка.
Всъщност е огромна.
Защото първото изречение поставя проблема в другия човек.
Второто го поставя между двамата.
И именно там се появява възможността двамата да започнат да го променят заедно.
Понякога зад преследването и отдръпването стоят двама души, които по различен начин се опитват да запазят нещо важно за себе си и за връзката.
Единият протяга ръка твърде настойчиво.
Другият се отдалечава, за да се предпази.
И колкото повече всеки използва своя начин за справяне, толкова повече потвърждава най-големия страх на другия.
Промяната започва, когато двойката успее да види не само реакциите, а и това, което стои зад тях.
Психотерапия за двойки и семейства
Когато едни и същи конфликти се повтарят, разговорите все по-често завършват с критика, защита или мълчание и партньорите трудно успяват сами да излязат от този модел, терапията може да създаде пространство той да бъде разпознат и постепенно променян.
Сдружение „Родител–Дете“ предоставя възможност за психотерапевтична работа с двойки и семейства в рамките на системен терапевтичен процес под професионална супервизия.
Терапевтичните срещи се провеждат от специалисти в напреднал етап от обучението им за работа с двойки и семейства, а процесът се проследява в рамките на супервизионен екип.
Повече информация → Психотерапия за двойки и семейства
Източници и препоръчана литература
Susan M. Johnson & Paul S. Greenman — “The Path to a Secure Bond: Emotionally Focused Couple Therapy” (2006), Journal of Clinical Psychology. Представя EFT като подход, който интегрира системна и преживелищна работа с емоциите, привързаността и повтарящите се взаимодействия между партньорите. (PubMed)
Публикацията в PubMed
Andrew Christensen & Christopher L. Heavey — “Gender and Social Structure in the Demand/Withdraw Pattern of Marital Conflict” (1990), Journal of Personality and Social Psychology. Класическо изследване на demand–withdraw модела и влиянието на това кой от партньорите желае промяна по обсъждания въпрос. (PubMed)
Публикацията в PubMed
Brian R. Baucom et al. — “The Interpersonal Process Model of Demand/Withdraw Behavior” (2015), Journal of Family Psychology. Изследва взаимния процес между настояване и отдръпване и подкрепя разбирането на demand–withdraw като динамичен междуличностен цикъл. (PubMed)
Публикацията в PubMed
Brian R. Baucom et al. — “Gender, Topic, and Time in Observed Demand-Withdraw Interaction in Cross- and Same-Sex Couples” (2010), Journal of Consulting and Clinical Psychology. Показва, че моделът се среща както при различнополови, така и при еднополови двойки и че ролите са свързани и с това чия тема се обсъжда. (PubMed)
Публикацията в PubMed
Matthew D. Johnson et al. — “Temporality of Couple Conflict and Relationship Perceptions” (2018), Journal of Family Psychology. Продължително изследване на 3405 двойки, което свързва честия конфликт и отдръпващото поведение с последващи промени в удовлетвореността и възприеманата стабилност на отношенията. (PubMed)
Публикацията в PubMed