Понякога детето не казва: „Страх ме е“, „Не разбирам какво се случва“, „Имам нужда от повече сигурност“ или „Това е прекалено трудно за мен“. Вместо това започва да не спи, да се ядосва, да се затваря, да отказва да ходи на училище, да се прилепва към родителя или да проявява поведение, което възрастните определят като „проблемно“.
От системна гледна точка въпросът не е само „Какво му има на детето?“, а и „Какво се случва около детето и в отношенията, от които то е част?“
Това не означава, че всяко детско затруднение е причинено от семейството. Означава, че поведението има контекст и че понякога можем да го разберем по-добре, когато погледнем не само към детето, а към цялата система около него. В структурната семейна терапия оценката именно се измества от линейното разбиране, при което проблемът се локализира в един човек, към изследване на взаимодействията и контекста, в който той се проявява. (PubMed)
Симптомът в контекста на семейството
Една от важните промени, които системната семейна терапия внася в психотерапията, е отказът да разглежда симптома единствено като проблем, намиращ се „вътре“ в отделния човек.
Салвадор Минучин, основоположник на структурната семейна терапия, насочва вниманието към семейната структура, границите между различните подсистеми и повтарящите се взаимодействия между членовете на семейството. Вместо да се търси единствена причина, системният поглед изследва начина, по който поведението на всеки човек влияе върху останалите и как техните реакции от своя страна влияят обратно върху него. (JSTOR)
В работата си с деца с тежки психосоматични състояния Минучин и колегите му противопоставят линейния модел на причинност на модел с множество взаимни влияния. В техния модел семейната организация е само един от няколко взаимодействащи фактора и не се разглежда като самостоятелна причина за симптома. (JAMA Network)
Това разграничение е важно.
Ако едно дете започне да изпитва силна тревожност в период, в който родителите преживяват сериозен конфликт, системният терапевт няма автоматично да заключи: „Конфликтът между родителите е причинил тревожността.“
По-скоро ще се интересува как тревожността на детето, тревогата на родителите, техните реакции и отношенията помежду им започват взаимно да си влияят.
Така въпросът постепенно се променя от:
„Кой причинява проблема?“
към:
„Какво се случва между нас, когато проблемът се появи?“
Когато вниманието на семейството се насочи към детето
В теорията на Мъри Боуен съществува понятието семеен проекционен процес (family projection process). То описва процес, при който тревожността на родителите може да се фокусира върху едно от децата.
Родителят може да започне да наблюдава детето с повишена тревога, да интерпретира определени негови реакции като потвърждение, че „нещо не е наред“, и да реагира спрямо него именно през това очакване. Детето от своя страна реагира на отношението на родителя и така постепенно може да се създаде самоподдържащ се кръг. (Bowen Център за семейството)
Това не е теория за „виновните родители“. Системното мислене не търси виновен, а се опитва да разбере процеса на взаимно влияние.
Понякога именно детето се превръща във фокуса на семейната тревожност. И колкото повече всички се опитват да разберат или „поправят“ неговото поведение, толкова по-малко видими могат да останат отношенията и напрежението около него.
Поведението може да носи информация
Поведението на детето може да носи важна информация за неговото преживяване и за контекста на отношенията, в които то живее.
Децата все още изграждат способността си да разпознават, организират и изразяват сложните си емоционални преживявания. Затова понякога нещо, което не може да бъде разказано с думи, става видимо чрез промяна в поведението.
Това може да бъде силно прилепване към родителя, избухвания, отдръпване, трудности около съня, раздялата или училището, регресивно поведение или други промени, които привличат вниманието на семейството.
Но тук има едно важно уточнение.
Системното мислене не е речник за разгадаване на детското поведение.
Не можем да кажем:
„Ако детето прави Х, значи в семейството се случва Y.“
Едно и също поведение може да има съвсем различно значение при различни деца и в различни семейства.
Затова системният терапевт се интересува от контекста: Кога се появява поведението? Кога отсъства? Какво обикновено се случва преди него? Как реагират останалите? Как тази реакция влияе обратно върху детето?
В стратегическата семейна терапия на Джей Хейли именно внимателното проследяване на последователностите на взаимодействие около представения проблем е важна част от разбирането как той се поддържа. (NCBI)
Вместо „Как да го спрем?“ – „Какво се случва?“
Когато едно поведение започне да тревожи родителите, естественият импулс е то да бъде прекратено:
Как да го накараме да спи само?
Как да спре да избухва?
Как да го накараме да ходи на училище?
Как да спре да се страхува?
Понякога обаче преди въпроса „Как да го спрем?“ си струва да поставим друг:
„Какво се опитваме да разберем?“
Какво се е променило около детето?
Кога поведението се появява и кога не?
Как реагира единият родител? А другият?
Какво се случва между възрастните в тези моменти?
Как поведението на детето променя отношенията в семейството?
И как реакциите на семейството от своя страна влияят върху детето?
Точно това преминаване от индивидуално към взаимодействително разбиране е характерно за структурната системна оценка: представеният проблем се разглежда в неговия контекст, изследват се взаимодействията, които могат да го поддържат, семейната история и възможните пътища към промяна. (PubMed)
Детето не е проблемът
Когато едно семейство потърси терапия заради поведението на детето, лесно може да се създаде усещането, че именно то трябва да бъде „поправено“.
Системната терапия предлага друга перспектива.
Детето е част от мрежа от значими отношения.
Затова терапевтът може да се интересува не само от неговото поведение, но и от отношенията между родителите, границите между поколенията, семейните роли, значимите промени, начините за справяне с напрежението и реакциите на останалите членове на семейството. Това е в съзвучие с основната системна идея, че семейството функционира като взаимосвързана система, а не просто като сбор от независими индивиди. (PubMed Central (PMC))
Това не означава, че причината винаги се намира в семейството.
Понякога детето има нужда от индивидуална психологична или медицинска помощ. Понякога е необходимо да се работи основно с родителите. Друг път е полезно в терапевтичния процес да участва цялото семейство. Тези възможности не се изключват взаимно.
Системният поглед просто ни напомня да не бързаме да превръщаме детето в „носител на проблема“.
Преди да попитаме как да променим неговото поведение, можем да се опитаме да разберем какво преживява то, кога се появява трудността и какво се случва в отношенията около него.
Понякога именно когато възрастните започнат да чуват онова, което детето все още не успява да каже с думи, поведението престава да бъде само „проблем“ и се превръща в начало на разговор.
Източници и препоръчана литература
Salvador Minuchin – Families and Family Therapy (1974).
Един от основополагащите трудове на структурната фамилна терапия. Минучин представя системен модел за разбиране на семейното функциониране, структурата, границите и взаимодействията между членовете на семейството. (JSTOR)
Families and Family Therapy – Harvard University Press/JSTOR
Salvador Minuchin, Lester Baker, Bernice Rosman, Ronald Liebman, Leroy Milman & Thomas Todd – “A Conceptual Model of Psychosomatic Illness in Children: Family Organization and Family Therapy” (1975).
Авторите противопоставят линейното обяснение на детския симптом на модел с множество обратни връзки и разглеждат семейната организация, участието на детето в родителския конфликт и физиологичната уязвимост като взаимодействащи фактори. (JAMA Network)
Оригиналната публикация – JAMA Psychiatry
Salvador Minuchin, Bernice Rosman & Lester Baker – Psychosomatic Families: Anorexia Nervosa in Context (1978).
Класически труд върху взаимодействието между семейните процеси и детската симптоматика. По-късни изследвания прецизират и оспорват части от първоначалния модел, затова той е най-коректно да бъде четен като важна историческа основа на системното мислене, а не като универсално причинно обяснение на детските симптоми. (PubMed)
Murray Bowen – Family Systems Theory: Family Projection Process.
Концепцията описва как тревожността на родителите може да се фокусира върху определено дете и как реакциите на родителя и детето могат взаимно да се усилват. (Bowen Център за семейството)
The Bowen Center – Family Projection Process
Jay Haley – Problem-Solving Therapy и стратегическата семейна терапия.
В подхода на Хейли важен фокус е изследването на конкретния проблем и последователностите на взаимодействие, които участват в неговото поддържане, вместо проблемът да бъде разглеждан единствено като характеристика на отделния човек. (NCBI)
Обзор на стратегическата и интеракционната семейна терапия – NCBI Bookshelf